„ЗАБЫЛ? Я ТАК И ЗНАЛА...”
Лариса Николаевна Васильева (1935-2018 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАБРАВИ? ТЪЙ СИ ЗНАЕХ
Забрави?
Тъй си знаех,
студен е твоят глас.
Очаквам да признаеш:
забравил си за нас.
С излишни сълзи няма
лице да освежа,
назад лъжа остана,
за спомен не тъжа,
с проклятия незнайни
не те виня, поне
в обятия случайни
не ще се хвърля, не.
В тез радости страхотни,
които с теб живях,
аз вечно бях самотна
и никоя не бях,
не с тебе обич правих,
а твоя свят теших,
това, че не забравих,
съдбата ми реши,
тя щедро в мене свети:
ни ден, ни час дори
не мина край сърцето,
без с пулс да го дари;
свободно, обозримо
и леко ми е, знай.
Забрави? Не помни ме!
Не заслужавам май.
Лариса Васильева
ЗАБЫЛ? Я ТАК И ЗНАЛА...
Забыл?
Я так и знала,
Изверился, остыл.
Мне, впрочем, нужно мало:
Услышать, что забыл.
Напрасными слезами
Лица не орошу,
Что было между нами,
Припомнить не прошу,
И не пошлю проклятья
Забывшему вослед,
прохожему в объятья
С тоской не кинусь, нет.
В той радости высокой,
Что вместе нас свела,
Всегда я одинокой,
Всегда ничьей была,
И не тебя любила,
а мир в одном тебе,
за то, что не забыла,
Кладу поклон судьбе,
Щедра она со мною:
Ни день, ни час, ни год
Не ходит стороною,
Наотмашь в сердце бьет,
Свободно и легко мне,
Наверно оттого.
Забыл? Ты прав, не помни.
Не стою я того.
---------------
Руската поетеса, писателка, преводачка и драматург Лариса Николаевна Васильева е родена на 23 ноември 1935 г. в гр. Харьков, УССР, в семейството на инж. Николай Кучеренко – един от създателите на легендарния танк Т-34. Завършила е филологическия факултет при Московския държавен университет (1958 г.). Тя е основателка на музея „История на танк Т-34”. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които „Льняная луна” (1966 г.), „Огневица” (1969 г.), „Лебеда” (1970 г.), „Синий сумрак” (1970 г.), „Одна земля – одна любовь” (1973 г.), „Радуга снега” (1974 г.), „Поляна” (1975 г.), „Огонь в окне” (1978 г.), „Русские имена” (1980 г.), „Василиса” (1981 г.), „Роща” (1984 г.), „Светильник” (1985 г.), „Странное свойство” (1991 г.), на книги с проза, публицистика и мемоаристика като „Альбион и тайна времени” (1978 г.), „Книга об отце” (1983 г.), „15 встреч в Останкине” (1989 г.), „Кремлевские жены” (1993 г.), „Дети Кремля” (1997 г.), „Жены русской короны”, „Жена и муза” и др. Творбите й са преведени на много езици. Активна общественичка, тя е президент на Международната лига на писателките, член е на Комисията за семейни и демографски въпроси при президента на Руската федерация, президент е на информационното съдружие „Атлантида”, член е на редакционните колегии на авторитетни литературни издания. Умира на 27 февруари 2018 г. в гр. Лобня, Московска област.